* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Разболял ми са й млад Дойчин,
млад Дойчин, млада войвода,
та й лежал Дойчин, та й болял
девет ми цели године,
на девет педи постеля,
на осемнайси възгланици
и неговата булка хубава
заран и вечер ходеше,
и на Димчо си думаше:
- Димчо льо, холам, Димчо льо,
кога ша, Димчо, ти станеш,
станало й девет години,
откакто си заболял?
И Димчо й отговаря:
- Аз няма можа да стана,
ти иди у горни сараи,
че изведи конче хранено.
Дойчиница го послушала,
че отиде у горни сараи,
че изведи конче хранено,
и го Калинка разьоди
по ситен мрямор калдаръм,
близо до джама заведи.
Дойчин Калинка думаше:
- На мойто конче хранено,
хранено и още алено,
кви му са тънки крачката,
ква му и кругла снагата,
как му щъкат юшити,
как му играят очите,
ти го, Калинке, заведи
на побратима Лаламбо
да ми й конче подкове
със девет педи подкови
и със осем маргъри,
да кажи ква ще му й платата.
И тя си Дойчин послуша,
и му й конче завела,
и на Лаламбо си думаше:
- Бати ле, бати Лаламбо,
Дойчин ме изпроводи
да му кончето подковеш
със девет педи подкови
и със осем маргъри,
да кажеш ква ще му й платата.
И той й казваше:
- Неговото булче хубаво!
И тя са назаде повърна,
и тя на Димчо думаше:
- Ти ма, Дойчини, прооди,
много му й скъпа платата,
той трябва, Дойчине, той трябва
твоето булче хубаво...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009