|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка й гърло боляло,
свекърва й го вързува
със сладка билка разгонка -
на люта зъмя с главата,
на усойница с сърцето.
Колкото гърло вързува,
то се повече разраня.
Калинка Марко думаше:
- Либе ле, Марко, либе ле,
хай да ме, либе, закараш
на нашто село Добруджа,
при мойта майка билярка,
тя знай биле всякакво,
тя ще ми гърло оздрави!
Марко Калини думаше:
- Либе Калино, Калино,
ч'оти ми не си казала,
отзарна, от отзарана,
ами сега, мари, Калино?
Биволи ми са с биволар,
волове ми са с воловар,
конете ми са в ергеле,
колата ми й виръна!
Калинка Марко думаше:
- Либе ле Марко, либе ле,
пуста остала колата,
колата с мали волове,
вълци ти яли конете,
га ще Калинка да умре!
Току си това издума,
тя се със душа раздели.
Войнягово, Карловско; жътварска (СбНУ 46, № 295 - "Невеста
болна от гърло").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|