|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Тевен са облак зададе,
облак ми иде, дъжд няма,
из облак змейно продума.
Гана из гора вървеше,
из гората, въз водата, (2)
из облак змейно продума:
- Либе ле, Гано, либе ле,
ти що щеш, Гано, тукана,
из гората, въз водата?
Тая е вода галатна,
вчера галати миная,
със кола болни карая,
та им раните миея
и им кърпите перея,
по морава ги простират,
по морава, по жарава.
Я с'иди, Гано, у вази,
умий са, та са оплети,
па са убаво премени,
накачи тежко нанизи,
твойото и змейновото,
дето го й змейно донисал,
па седни, Гано, вънкана,
вънкана до амбарите.
Ния щем, Гано, да дойдем,
до седемдесет змейова,
змейове необръснати,
до седемдесет змеици,
змеици неоплетени,
до седемдесет змейчета,
змейчета неокъпани.
Цялото село жа светне,
Ганини двори жа горят,
жа горят и жа изгорят,
тебе щем, Гано, да вземем
със нази, Гано, да дойдеш.
Гана си змейно послуша,
та се назаде повърна,
право си у тях отиде,
уми са, та се оплете,
отключи ладни зимници,
отвори нови сандъци,
извади герджик премяна,
па са убаво премени,
дваж по-убаво уреди,
накачи тежко нанизи,
нейното и змейновото,
дето го й змейно донисал,
па седна Гана вънкана,
вънкана до амбарите.
Кога е било полунощ,
ей де ми идат змейове,
до седемдесет змейова,
до седемдесет и седем,
змейове необръснати,
змеици неоплетени,
змейчета неокъпани,
цялото село светнало,
Ганини двори горели.
Па са си Гана вземали.
Вървели, що са вървели,
Гана си змейно думаше:
- Либе ле змейно, либе ле,
мен ма й мама калесала,
яй д'идем, змейне, на сватба,
да идем и аз да пошетам.
Я ми се стори, престори
на китка ален калафир,
на стърна да те затикна,
със тебе, либе, да шътам.
Змейно си Гана послуша,
той ми са стори, престори
на китка ален калафир,
тя го на стърна затикна,
па са двамата тръгнали
майци на гости да идат.
Като във двори стигнали,
Гана отвънка викаше:
Я излез, мамо, навънка,
люта ма глава заболя,
по-люта треска разтресе,
клади, мамо, буен огън!
Майка й навънка изляла,
тя й наклала буен огън
да се Гана поогрее.
Като са Гана йогряла,
оттъкна китка от стърна,
тя го в огънят зафучи.
Змейно из огън продума:
- Либе ле, Гано, либе ле,
що ли ма лесно измами,
та ма в огънят изгори!
Войнягово, Карловско; на великденско хоро (СбНУ 60, № 163 - "Гана
на братовата си сватба със змея, превърнат в китка"); калафир - карамфил.
Само началото - по-нататък контаминирана с мотива "Змейска сватба" (бел.
съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|