* * *

Калина гърло боляло

Еленка гърло боляше,
свекърва хи го церяше.
Какви хи бяха цярове -
на люта змия главата,
на зелен гущер сърцето.
Колкото лежи, по боли,
не става, нето умира.
Цери га мало не много,
цели ми девет години.
Елена булка хубава,
тя си на Марко думаше:
- Марко ле, любе севдалъ,
са става девет години,
откък са двама вземахме,
на гости не сме ходили,
на гости и на поврънки.
Утре е света неделя,
ти стани рано в неделя,
че влей в росни ливади,
улои черни биволи,
че впрегни кола желязна,
че ми дебело постели
и ми високо подложи,
и ме във кола покачи,
че ма на гости заведи,
стига ма гледа майка ти,
нека ма гледа мама ми.
Марко Еленка послуша,
че стана рано в неделя,
че влезе в росни ливади,
улови черни биволи
и впрегна кола желязна,
и хи дебело постели,
и хи високо подложи.
Качи Елена във кола
и са на гости тръгнали.
Вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
щъпили поле широко.
Марко Еленке думаше:
- Еленке, любе Еленке,
стани, Еленке, погледай
бащини ниви зелени!
Еленка нищо не дума.
Въряли, що са въряли,
Марко Еленке пак дума:
- Еленке, любе Еленке,
стани, Еленке, погледай
бащини лозя големи!
Еленка нищо не дума.
Марко си кола позапря.
Кога Еленка открива,
Еленка лежи умряла.
Марко са чуди и мае
и на Еленка думаше:
- Еленке, любе Еленке,
че кък ма хитро измами,
накъде, любе, да хвана?
Назаде да са повърна,
нали жа каже майка ми:
"Марко ле, синко Марко ле,
девет години га гледах,
на пътя ли я умори?"
Напреде, любе, да тръгна,
при майка ти да та заведа,
нали жа каже майка ти:
"Марко ле, зетко севгалъ,
са става девет години,
на гости не га доведе,
умряла ли ми га донесе?"
Извади нохче нехтерче
и са в сърцето прободе,
и на Еленка думаше:
- Лежи, Еленке, да лежим,
както ни двама венчаха,
тъй двама да ни опеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010