|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло боляло,
тръгнала й билки да бере.
Вървяла, що е вървяла,
минала гора зелена,
настала поле широко,
сред поле дърво високо, (2)
под дърво бистър кладенец.
Калинка жадна ожадня,
посегна вода да пие.
Овчар се викна, спровикна:
- Не пий, Калинке, таз вода.
Снощи татари минаха,
кървави ризи перяха,
ръждеви сабли триеха,
люти си рани миеха.
Калинка овчар не слуша,
сръбнала, не е глътнала,
люто я гърло заболя.
Викнала и се спровикнала:
- Клета му душа, проклета,
който си овчар не слуша!
Становец, Новопазарско; хороводна (СИБ 2, № 991 - "Калинка
гърло заболело").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|