|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калина гърло заболя,
тръгнала й билки да бере.
Минала е гора зелена,
наела й поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Калина жадна пожадня,
пресегна вода да пие.
Овчар се викна, провикна:
- Калинке, не пий таз вода!
Таз вода не е хубава -
снощи татари минаха,
ранена царя носиха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша,
пресегна вода да пие
и се от душа раздели.
Кат се от душа раздели,
Калина си викна, провикна:
- Клета му й душа проклета,
който си овчар не слуша!
Спасово, Генералтошевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|