|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло болело,
тръгнала билки да бере.
Минала гора зелена,
настала поле широко,
всред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Посегна вода да пие,
овчар се викна, подвикна:
- Не пий, Калино, таз вода,
тази вода се не пие,
тази е вода кървава.
Снощи татари минаха,
ранен царя носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калина овчар не слуша,
сръбна Калина на глътки,
люто я гърло заболя,
по-лоша треска затресе.
Викна Калина, та заплака:
- Клета му душа, проклета,
който си овчар не слуша!
Смочан, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|