|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло болеше,
свекърва й я цереше,
люти цярове туряше - (2)
от зелен гущер сърцето,
от люта змия главата. (2)
Дето гущера туряше -
ставаше синьо й зелено;
дето змията тургаше -
люти се рани отварят.
Калинка дума Стояну: (2)
- Стоене, пръвна пръвнино,
докарай кола при врата, (2)
че ме на кола натвари,
у майкини ме заведи,
широко да ми постели,
високо да ми наложи. (2)
Стоян Калинка думаше
- Калинке, пръвна пръвнино,
не мога да те закарам -
слънцето, мари, отблизо,
майка ти много далеко...
Калинка жалба пожали, (2)
викна Калинка да плаче
и се на Бога молеше:
- Я дай ми, Боже, я дай ми
Стоян си болен да легне!
Като Калинка помоли,
и тъй й Господ помогна -
Стоян се болен разболя,
Калинка не го погледна.
Смядово, Шуменско; трапезна (СИБ 2, № 892 - "Люто го прокълнава,
дето при майка й не я завежда").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|