|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло боляло,
тръгнала билки да бере,
минала гора зелена,
стъпнала в поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Калинка жадна ожадня,
тя се наведе да пие,
овчар се виком провикна:
- Не пий, Калинко, от таз вода,
тази е вода кървава,
снощи татари минаха,
царя в рани носеха,
люти му рани миеха.
Калинка овчаря не слуша,
тя се наведе да пийне,
пийна Калинка, не глътна,
люто я гърло заболя.
Викна Калинка да плаче:
- Който си овчар не слуша,
нека го гърло заболи!
Таман си Калинка продума
и се със душа раздели.
Шишманово, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|