|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Научила се Тодора,
мома Тодоро, Тодоро,
късно за вода да ходи,
късно ми по месечинката
на хайдушкото кладенче.
Всяка ми вечер ходела,
ходела и се връщала,
и тая вечер отиде.
Там си Тодора завари
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем -
ранен войвода държаха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха,
остри ножове триеха.
Юнаци думат Тодора:
- Тодоро, моме Тодоро,
хай да ни станеш войвода!...
Равнец, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ); финалът е променен в духа на
хайдушките песни за мома-войвода; в друг запис (вж. Кубрат) репликата на юнаците
е към техния ранен войвода (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|