* * *

Калина гърло боляло

Майно ле! / Калину гърло болело.
Свекърва си го лекува
със лъка билкя коренье,
от люта змия главата,
от зелен гущер краката.
Удже се гърло разлюти.
Калина каже Стояну:
- Море, Стояне, Стояне,
я впрегни черни биволи,
на четвер мали волове,
па тури литре сребърне,
па тури дъску златену,
па простри църге шарене,
па ме у кола укачи.
Стоян Калину послуша,
та ю при майка покара.
Па су вървели, вървели,
вървели гора зелена,
настали поле широко.
Стоян си надзрел у кола -
Калина била умрела.
Чуди се Стоян, мае се,
не знае на где да иде,
дали напреде да кара,
ил назад да се повърне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010