|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калина гърло болеше, (2)
свекърва й я цареше.
От що й беха билките -
от пъстре смока главата,
от зелен гущер краката,
от усойнице сърцето.
Колко я церат - по боли,
ни оздравя, нито умира.
Калина дума, продума:
- Либе Сояне, Стояне,
я да ме, либе, заведеш,
при моята стара майчица,
стига ме цери макя ти!
Па си я Стоян поведе
у нойна стара майчица,
миная гора зелена,
Стоян си дума продума:
- Я стани, либе Калино,
да видиш полье широко.
Калина лежи, не дума.
Кога я отви млад Стоян -
Калина лежи умрела...
Стоян се викна, провикна:
- Олеле, Боже, до Бога,
накъде сега да ида,
напред ли да я заведа,
какво, че каже макя й:
"Девет години не дойде,
умрела ми я доведе!";
назад ли да я заведа,
какво че каже макя ми:
"Девет години я церих,
по пъта ли я умори?!"
Па си ножето извади,
та се у сърце прободе.
Пещера, Радомирско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|