|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Галунка гърло болеше,
свекърва й я цареше,
колкото цери, дваж боли.
От що й беше билката -
от зелен гущер краката,
от черна смока главата,
от пепелянка сърцето.
Лежала, още боляла,
цели ми девет години.
На десетата година,
Галунка Марко думаше:
- Бре, Марко любе, бре, Марко,
бре, Марко, първо венчило,
хайде ме, Марко, заведи
и мама да ми пошета,
и мама да ме поцери,
както ме цери майка ти.
Марко Галунка послуша,
че стана рано зарана,
запрегна лиси биволи,
отиде в росно ливаде,
накоси сено зелено,
настели в кола дебело,
Галунка в кола той сложи
у мамини да я заведе.
Вървели, що са вървели,
стигнали ниви големи,
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, да видиш
бащини росни ливади,
бащини лозя големи.
Галунка мълчи, не дума.
Марко се тогаз обърна,
какво да види той Марко,
Галунка лежи умряла.
Чуди се Марко, мая се,
къде Галунка да занесе,
наназад да я повърне,
нали майка му ще каже:
"Ще стане девет години,
откак я, мама, аз церя,
на пътя ли я умори?"
У мамини да я заведе,
нали майка й ще каже:
"Ще стане девет години,
не си я, Марко, довеждал,
умряла ли ми я носиш?"
Чуди се Марко, мая се,
че си ножчето извади
и се в сърцето прободе,
мъртъв му език говори:
- Лежи, Галунке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
един срещу други да лежим!
Опака, Поповско; на моабет (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|