|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Тилила в къщи тъчеше,
жално си милно плачеше.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мило мамино,
я питай, мама, булката,
що тъче, мама, и плаче,
какво Тилила не харесва?
Бърдо й ново дреново,
нищелките й от коприна.
Двори ли не ти харесва,
или пък тебе не обича?
Дали е либе либила,
либила пък не го взела?
Стоян у къщи влезе
и на Тилила думаше:
- Тилило, първо венчило,
що тъчеш, мари, и плачеш?
Какво, Тилило, не харесваш?
Бърдо ти ново дреново,
нищелките ти от коприна,
двори ли не ми харесваш
или пък мене не обичаш,
или си либе либила,
либила пък не си го взела?...
Тилила дума Стояну:
- Всичкото, либе, хубаво,
но аз съм болна, неволна,
на крака, либе, ще умра -
срам ме е, Стояне, да легна,
да легна болна да лежа.
Срам ме е, Стояне, от свекър,
от свекър и от свекърва,
и от млади война Никола.
Стояне, първо венчило,
я обърни кола костени,
сложи ритли писани,
задъни дъно ощени,
впрегни руси биволи,
Тилизината аризма!
Че ме Стояне, занеси
у майкини ми на гости!
Майка ми да ма погледа,
погледа, още пошета,
тогаз, Стояне, да умра...
Стоян Тилила послуша.
Обърна кола костени,
сложи ритли писани,
задъни дъна ощени,
сложи хомот кокален,
впрегна руси биволи,
Тилилината аризма.
Сложи Тилила у колата,
тръгна да я занесе
у майкини й на гости,
на гости и на повратки.
Кат през ливади минават,
Стоян Тилила думаше:
- Стани, мари, да видиш
бащино росно ливаде,
дето си сено сбирала,
сбирала, мари, и пяла.
Тилила дума Стояну:
- Побутвай, либе, биволите!
Стоян биволите побутна.
Като са през нивята минали,
Стоян Тилила пак дума:
- Я стани, мари, да видиш
бащини ниви големи,
дето си, Тилило, жънала,
жънала и песни пяла.
Тилила дума Стояну:
- Побутвай, либе, биволите!
Като през лозята минали,
Стоян Тилила думаше:
- Я стани, мари, да видиш
бащини лозя големи,
дето си, Тилило, копала,
копала и грозде яла.
Тилила нищо не дума.
Като се над село надвесили,
като ги майка й видяла,
тръгнала порти да отвори.
Какво майка й да види -
Тилила в кола умряла.
Викнала и заплакала:
- Тилило, мило мамино,
като те й мама раждала,
тъй ли й, Тилило, мислила?
Ново село, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|