|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло заболя,
тръгнала билки да бере.
Вървяла е, що е вървяла,
минала е поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
че се Калина навела
студена вода да пие.
Овчарче вика от Бяла,
от Бяла, от полугара:
- Тази се вода не пие!
Снощи татари минаха,
мъртво татарче носеха,
кървави ризи перяха,
люти му рани миеха.
Калинка овчар не слуша,
че се Калинка навела,
веднъж е Калинка сръбнала,
люто я гърло заболя,
по-люто треска отресе.
Михалци, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|