|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Галунка гърло болело,
та я свекърва лекува -
от зелен гущер главата,
от люта змия сърцето.
Лежала девет години -
нити Галунка умира,
ни се Галунка оправя,
та па на Стоян думаше:
- Я стани рано зарана,
отиди в росно ливаге,
та фани брези биволе,
спрегни ги в кола шарени,
постели мека постилкя,
при мама да ме закараш,
та мама да ме лекува,
че си омръзнах, Стояне,
на твоя макя омръзнах!
Стоян Галунка послуша -
станал е рано зарана,
отиде в росно ливаге,
та фана брези биволе,
спрегна ги в кола шарени,
постлал е мека постилкя,
та па си тури Галунка.
Вървели, що са вървели,
настаа полье широко,
Стоян Галунки думаше:
- Стани, Галунке, да видиш
бащини ниви големи!
Галунка нищо не дума.
Вървели, що са вървели,
Стоян Галунки думаше:
- Стани, Галунке, да видиш
бащини росни ливади!
Галунка нищо не дума.
Вървели, що са вървели,
Стоян Галунки думаше:
- Стани, Галунке, да видиш
бащино лозе големо!
Галунка нищо не дума.
Кога си Стоян погледна -
Галунка мъртва лежала!
Стоян си викна, заплака:
- Къде Галунка да дена?
При мама да я закарам -
нали ще мама да рече:
"Девет я годин лекувам,
та сега в пакьо да умре!"
При макя да я закарам -
нали ще макя да рече:
"Черко Галунко, Галунко,
девет е годин станало,
ка не си тука стъпила,
та сега мъртва да додеш!"
Чуди се Стоян, чуди се,
па бръкна Стоян джепове,
извади влашко ножленце,
в клето се сърце убоде,
па на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
в един гроб да ни закопат!
Луково, Свогенско (СбНУ 44, № 226 - "Болна жена умира");
във вар. от Гайтанево, Елинпелинско: "Та ме при мама закарай, / гърлото да
ми лекува - / ега ми гърло облагне...".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|