|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло боляло, (2)
тръгнала билки да бере.
Вървяла, що е вървяла,
стигнала гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистро кладенче.
Седнала да си почине,
клекнала вода да пие.
Овчар си стадо пасеше
и той се виком провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
таз вода не е хубава.
Снощи войници минаха,
ранен си войник носеха,
с шепи вода гребяха,
люти му рани миеха.
Калинка овчар не слуша,
клекнала и се напила.
Една е глътка глътнала,
два пъти виков викнала:
- Олеле, мале, умирам,
защо си овчар не слушах.
Лиляк, Търговищко; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ); всеки стих се повтаря.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|