|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло боляло,
свекърва й го вързува,
със блага билка разгонка -
на люта зъмя сърцето,
на зелен гущер главата.
Калинка каже Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
хайде ме, либе, заведи
при мойта майка рождена,
че тя е, либе, баснарка
и знае биле всякакво,
та ще мен да излекува!
Стоян Калинки думаше:
- Либе Калинке, Калинке,
волове ми са с говедар,
биволи в росни ливаде,
конете ми са в ергеле.
Калинка каже Стояну:
- Орли ти яле волове,
вълци ти яле биволи,
черни гарване - конете,
когато аз ще да умра!
Като си това издума,
тя се от душа отдели.
Стоян по двор си ходеше,
дребни си деца водеше,
едри си сълзи ронеше.
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 216 - "Невеста умира от
гърло").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|