|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло боляло,
тръгнала билки да бере,
гърлото да си изцери.
Минала поле широко,
стъпила в гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Калинка жедна, ожадня,
посегна вода да пие.
Овчар се викна, провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
тази се вода не пие!
Снощи татари минаха,
ранен си царя носеха,
люти му рани миеха,
водата е измърсена.
Калинка овчар не слуша
и се с вода напила,
и се с душа разделила.
Коларово, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|