|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло болеше,
тръгнала е билки да бере.
Минала е гора зелена,
навлязла в поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Калинка жадна ожадня,
посегна вода да пие.
Овчар се виком провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
таз вода не е хубава.
Снощи татари минаха,
ранен си царя носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша,
понечи вода да пие.
Сръбна Калинка, не глътна,
люто я гърло заболя.
Викна Калинка да плаче:
- Клета му е душа, проклета,
кой си овчар не слуша.
Килифарево, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|