* * *

Калина гърло боляло

Калинка гърло боляла,
тръгнала е билки да бере.
Вървяла, що е вървяла,
минала гора зелена,
настанало поле широко,
насред поле - дърво високо,
пред дърво - бистър кладенец.
Поще Калинка да пие,
овчар се викна, провикна:
- Не пий, Калине, тази вода,
че тази вода е лошава.
Снощи юнаци минаха,
войвода ранен носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша,
две си е глътки глътнала,
на трета се е провикнала:
- Клета му душа, проклета,
който овчари не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010