|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калина гърло болело,
девет я годин болело,
никому не е казала.
Па стана, отиде,
при пръвньо си либе Стояна,
па на Стояна говори:
- Либе Стояне, Стояне,
девет години ме гърло болело,
никому не съм казала,
сега ти, либе, казуем,
да ме откараш код мама,
код мама, още код татко!
Мама ми знае лекове -
от зелен гущер главата,
от люта змия сърцето.
Стоян на Калина говори:
- Либе Калино, Калино,
не мога да те откарам -
колата са ми счупени,
биволи не са ковани,
не мога да те откарам...
Калина умрела млада зелена,
па я закопая в тия нови гробища.
Геро си на гробища стадо пасеше.
Калина низ гроби викаше:
- Геро, младо деверче,
ожени ли се Стоян,
доведе ли си лика и прилика,
слуша ли мама и татко?
- Ни слуша мама, ни татко,
ни държи мъжко детенце...
Големо Бучино, Пернишко (СбНУ 49, № 200 - "И от гроба се
интересува за семейството си"); втората част заета от мотива "Булин
глас от гроба".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|