* * *

Калина гърло боляло

Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
От какво й бяха цярове -
от черна змия главата,
от пъстър смок сърцето.
Колкото цери, по боли;
церила й девет години -
ни умира, нито оздравя.
Галунка Марко продума:
- Марко льо, първо венчило,
утре е света неделя
упрегни кола желязна,
че ме мамини заведи
стига ме й майка ти церила,
майка ти, мойта душманка,
нека ме й мама поцери,
поцери да ме й погледа.
Рано ми рани млад Марко,
че упрегна кола желязна.
Натовари Галунка в колата
и са на път потеглили.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Марко Галунка продума:
- Галунке, булка хубава,
Галунке, първо венчило,
я стани, Галунке, я погледни
вашто село наближи,
да видиш, Галунке,
бащини лозя наредени,
бащини ниви широки.
Галунка дума не удума,
Марко се назад обърна,
какво да гледа млад Марко -
Галунка мъртва лежеше.
Чуди се, май млад Марко,
какво да стори, направи,
че се изясно изпровикна:
- Боже, ле вишън Господи,
ако ли я назад върна
какво ще каже майка ми:
"Цериф я девет години,
цериф я, не я уморих,
ти ли бе, синко, я умори?!"
Ако ли напред отида,
какво ще каже майка й:
"Станало й девет години,
Галунка не е идвала
на гости и на повренки,
мъртва ли ми я носити?!"
Най-сетне Марко решава
извади ножче инжирче,
меден му език говори:
- Лежи, Галунке, да лежим,
да се наживее майка ми,
майка ми, нашта душманка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010