|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Драгана ходи из лозе,
из лозе с бяло грозде.
Сред лозе студен кладенец.
Драганка вода ще пие,
овчарче вика от бърдо:
- Драганке, како Драганке,
не пий, Драганке, таз вода,
тай вода е мръсна, галазна.
Снощи галазе минаха,
мъртво галазче носеха.
На бял го камък слагаха,
люта му рана вържеха.
Ленени кърпи перяха,
сладки мехлеми правеха,
люти му рани вържеха.
Плаче горкото галазче:
"Няма ли човек по света
люти рани да цери?"
Драгана овчарче не слуша,
вади Драганка да пие.
Сръбна Драганка, не глътна,
люта я глава заболя,
по-люта треска затресе.
Викна Драгана, заплака:
- Клета му душа, проклета,
който овчарче не слуша!
Драганово, Горнооряховско; лозарска (Иванчев, П. Песенна съкровищница.
(Народни песни от Драганово, Горнооряховско). В. Търново, Фабер, 2005, с. 148
- "Драганкината песен"); галазна, галазче - от галатна, галатче.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|