|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло боляло,
до три ми цели години,
никому не е казала.
Марко Калинка питаше:
- Калинке, булка хубава,
нещо ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Що веки не си хубава,
както първата година,
първата и повторната?
Дали си нещо болнава,
или си либе либила,
либила, пък не взела го,
та ти е свидно за него?
Калинка Марко думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Боли ме, Марко, гърлото,
три години ме е боляло,
твоя го мама церила,
не можа да си оздравя...
Айде ме, Марко, заведи,
пък мама да ме поцери!...
Марко Калинки думаше:
- Жъни, Калинке, да ожънем,
да си ожънем житото,
сал да си остане лятното,
па тогаз ще те заведа,
при твойта майка да идем.
Калинка Марка послуша,
жънали, та дожънали,
тогаз я Марко поведе.
Стегнал си кола шарена,
та сложил ритли канатни,
турил е китен рованик.
Седна Калинка в колата.
Впрегнал е брези биволи,
впрегнал ги Марко и тръгнал.
Из пътя все е приказвъл.
Калинка мълчи, не гълчи.
Погледнал Марко в колата,
отметнал китен рованик -
Калинка душа береше.
Дебнево, Троянско (НПЛов., с. 646 - "Калинка гърло боляло").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|