|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
Какви й бяха билките -
от черна змия главата,
от зелен гущер краката,
от пъстър ми смок сърцето.
Цери я девет години,
похарчи девет катъри,
девет катъри имане,
не можа да я изцери -
колкото майка цереше,
толкоз по-много болеше.
Галунка Марко думаше:
- Марко ле, първо венчило,
я стани рано в понделник,
че впрегни лиси биволи
във нова кола кована,
постели меки дюшеци,
подложи меки възглавки,
че ме на гости заведи,
на гости и на повратки -
стига ме гледа майка ти!
И мама да ме погледа,
погледа, йоще поцери.
Марко Галунка послуша,
че впрегна лиси биволи
във нова кола кована.
Постла й меки дюшеци,
подложи меки възглавки,
та че си на път тръгнаха.
Минаха гора зелена,
наеха поле широко.
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, погледай
бащини нивя, ливади,
бащини черни угари!
Галунка нищо не дума.
Вървели малко, ни много,
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, погледай,
бащини лозя големи!
Галунка не се обади.
Кога я в лице погледна -
Галунка мъртва, студена.
Че викна Марко, заплака,
заплака и занарежда:
- Божне ле, мили Божне ле,
назад ли, Боже, напред ли?
Ако се назад повърна,
нали ще каже майка ми:
"Церих я девет години,
церих я, не я уморих.
Как я ти, синко, умори?"
Ако ли напред отида,
нали ще каже майка й:
"Станало й девет години,
на гости не сте идвали,
на гости и на повратки,
че туй ли ви са гостите,
гостите и повратките?!"
Чуди се Марко, мае се,
че се в сърцето прободе
и на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
с един поп да ни опеят.
неуточнено, вер. Добричко (Атанасов-Чешми, с. 106 - "Марко
и Галунка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|