|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка гърло боляло,
тръгнала билки да бере,
минала гора зелена,
навлязла в поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Калина жадна ожадня,
посегна вода да пие.
Овчар се викна, провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
тази е вода кървава.
Снощи татари минаха,
ранен си царя носиха,
люти му рани миеха,
остри ножове триеха
и кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша -
веднъж е вода сръбнала,
дваж се Калинка провикна:
- Клета му душа, проклета,
който си овчар не слуша.
Белица, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|