|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Калинка й гърло боляло, (2)
тръгнала й билки да бере.
Вървяла, що е вървяла,
минала гора зелена,
навлягла у поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Калинка жадна ожадня,
посегна вода да пие;
овчар се й ясно провикнал:
- Не пий, Калинке, таз вода -
таз се вода не пие!
Снощи татари минаха,
ранен на коня носиха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха!
Калинка овчарчи не слуша;
сръбна Калинка, преглътна -
люто я гърло заболя,
а че се изтихо спровикна:
- Клета му й душа, проклета,
който овчарче не слуша!
Докат Калинка издума
и се от душа раздели.
Бъзън, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|