* * *

Калина гърло боляло

Калинка гърло заболя,
свекърва й я цереше -
от зелен гущер главата,
от жълта змия сърцето.
Дето главата слагаше -
жива се рана отваряше,
дето сърцето слагаше -
ставаше синьо-котлено.
Калинка дума на Стоян:
- Стояне, либе Стояне,
Стояне, първо венчило,
я стани рано в понеделник,
обърни кола на врата,
та докарай руси биволи,
че ги на кола впрегни,
че ме на кола натовари,
че ме на мама занеси,
и мама да ме поцери
с бяла пита пресята
и ранно пиле Петровско.
Стоян Калинка послуша,
че стана рано в понеделник,
обърна кола на врата,
докара руси биволи,
че ги на кола впрегна,
че си Калинка натовари.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
минали вода студена,
наслали поле широко.
Стоян на Калинка думаше:
- Калинке, либе Клаинке,
стани, Калинке, погледни
бащините си косачи.
Не гледа Калинка, не чува.
Вървели, що са вървели,
Стоян на Калинка думаше:
- Стани, Калинке, погледни
бащините си жътварки.
Не гледа Калинка, на чува,
кога ми Стоян погледна -
Калинка Богу душа предала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010