|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Калина гърло боляло
Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
Какво й бяха билките?
От черна зъмя главата,
от пъстър смока сърцето,
от зелен гущер краката.
Колкото цери - по боли
ни става, нито умира.
Девет години я цери,
девет катъра похарчи.
Галунка Марко думаше:
- Марко ле, първо венчило,
утре е делник-понеделник,
я стани рано у зори,
че иди в росно ливаде,
улови лиси биволи,
упрегни кола писани,
па ми дебело постели
и ми високо подложи,
у мама да ме заведеш,
та мама да ме поцери,
и мама да ме погледа,
стига ме гледа мама ти.
Марко Галунка послуша.
Па стана рано в понеделник,
улови лиси биволи,
упрегна кола писани,
па си посла дебело
и й подложи високо,
че ми са на път тръгнали.
Минаха гора зелена,
настаха поле широко
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, погледни,
бащини ниви зелени,
бащини росни ливади.
Галунка нищо не дума.
Вървяха какво вървяха,
влязоха в лозя зелени,
Марко Галунки пак дума:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, погледни,
бащини лозя големи.
Галунка мълчи, не дума.
Кога я Марко погледна -
Галунка лежи умряла!
Па викна Марко, заплака,
та се до Бога провикна:
- Боже ле, вишни Господи,
какво да сторя, направя!
Ако се назад повърна,
какво ще каже мама ми:
"Девет години я церих,
на пътя ли я умори?"
Ако си напред отида,
какво ще каже мама й:
"Девет години не идва,
умряла ли я доведе?"
Па си извади остър нож,
че се в сърцето прободе
и на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
с един поп да ни опеят,
в един гроб да ни заровят.
Александрия, Добричкo (Архив КБЛ-ВТУ); зъмя - змия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|