|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Жалба за либе-войник
Величка стои на балкон,
бяла тантела плетеше.
Отдолу идат войници,
тие Велички думаха:
- Величко, та главеничко,
на ти, Величко, тва писмо -
от твойто първо любовье!
Величка юбзе писмото,
юбзе го и го отвори.
Като писмото четеше
и дребни сълзи ронеше,
Сърбия люто кълнеше:
- Проклета да е Сърбия,
че който поде в Сърбия -
вейке се назъкь не връща!
И мойто любе отиде -
и той се назъкь не върна.
Заберново, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 467 - "Любето
й не се върнало - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|