* * *

Жалба за либе-войник

- Велико моме, бяла и червена,
що бяло переш, а черно носиш,
дали си жалиш някого в къщи,
дал' стара майка, или стар баща?
- Аз не си жаля ни стара майка,
ни стара майка, ни стари баща,
а най си жаля първото либе,
на война отиде, няма да се върне;
снощи се върна неговото конче,
под потника писмо пишеше:
"Велико моме, бяла и червена,
жени се, либе, годи се,
за мен се вече не надявай,
аз се вече тука сгодявам,
за една мома, мома рускиня,
на снага тънка, тънка висока,
на лице бяла, бяла червена,
на име мома, мома Манлихера!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010