|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Жалба за либе-войник
- Мари, Велико, моме хубава,
що бяло мериш, а черно носиш?
Кого жалееш, кого милееш,
стара ли майка, или стари тейно?
- А бре, юначе, като ме питаш,
право да кажа, да те не лъжа.
Аз не си жаля старата майка,
ни стара майка, ни стари тейно,
току си жаля за първо либе.
Една вечер късно негово конче
на порти изцвили, на порти потропа,
на седлото му писмо забодено,
на писмото жално написано:
"Велико моме, ти първо либе,
не ме забравяй, вечно ме жали!"
Самоводене, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|