|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Жалба за либе-войник
Величка седи на балкон, мъри,
бяла тантела плетеше,
любовна песен пееше.
Отдолу идат войници,
войници, всички ранени,
те на Величка думаха:
- Величке, моме хубава,
я остъй песен любовна,
че запей песен тъжовна,
че ний ти хабер носиме
чак от турската граница,
че любето ти й ранено
в лявата стърна сърцето.
Викна Величка да плаче:
- Боже ле, вишан Господи,
аз нямам нийде никого,
ни майка, Боже, ни баща,
ни мили братя и сестри.
Равна гора, Варненско; хороводна (СбНУ 63/2007, № 881).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|