|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Жалба за либе-войник
- Ой ти, звездо ясна,
девойко прекрасна,
що си огреяла
дене на пладнина,
вечер на полунощ,
дали макья жалиш,
или стари тейко?
- Нито макя жаля,
нито стари тейко,
току яз си жаля
първото си либе,
млад войник си ойде,
ойде, па не дойде -
нито он дохажда,
нито писмо праща.
Снощи му пристигна
бързата му коня,
и на коня има
до черно ми седло,
и на седло има
до бела ми книга,
и на книга пише,
пише, ем нарежда:
"Ожени се, Раде,
че аз се ожених
за черната земя!"
Мулетарово, Петричко; седенкарска (НПЮзБ 1, № 611 - "Жали
за либето си, умряло като войник").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|