|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Жалба за либе-войник
- Вело, Велико, бела българко, (2)
що бяло переш, а черно носиш?
Дали майка жалиш, или стари баща?
- Ни майка жаля, ни стари баща,
току си жаля първото любе,
първото любе войник ми ойде,
войник ми ойде, ойде не дойде,
още не дойде, коньо му дойде.
Връз коньо има, бре, жълто седло,
връз седло има, бре, бела книга,
бре, бела книга, бре, черно писмо,
на писмо пише: "Вело,
Вело, Велико, да се ожениш,
да се ожениш, стига ме жали,
стига ме жали девет години,
девет години и половина!"
Марино поле, Петричко; седенкарска (НПЮзБ 1, № 612 - "Убили
й любето като войник"); всеки стих се повтаря.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|