|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Жалба за либе-войник
Величка на стол седеше,
бяла тантела плетеше, (2)
любовни песни пееше.
Отдолу идат войници,
войници всички ранени.
Те на Величка думаха:
- Величке, моме хубава,
не плети бяла тантела,
най забради черно на лице,
че ти любето убиха
помежду Стара планина.
Викна Величка да плаче:
- Бог да убие турците,
турците, още душманите,
дето войната обявиха
и ми любето убиха!
Костел, Еленско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|