|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Жалба за либе-войник
- Мари, Величке моме,
защо бяло переш, а пък черно носиш?
Дали майка жалееш, или стар мил татко?
- Нито майка жаля, нито стар мил татко,
най си аз жаля мойто първо либе,
то войник замина, няма да се върне.
Конче му си дойде със седло оседлано,
а под седлото писмо написано:
"Ожени се, либе, за мен не се надявай,
аз няма да се върна, че съм люто ранен
със девет люти рани все от куршуми,
а десета рана с нож прободена,
тя ме много боли и ще ме умори!"
Цар Самуил, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|