* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Я, помълчете да послушаме,
кавал ли свири, агне ли блее,
агне ли блее, мома ли пее?
Ни кавал свири, ни агне блее,
ни агне блее, ни мома пее,
най ми мъчеха назлънджа Добра,
най я мъчеха върли хайдути.
Хем я мъчеха, хем я питаха:
- Я казвай, казвай, назлънджа Добро,
свекровото си тежко имане,
свекровото си и свекървино!
Отговаряше назлънджа Добра:
- Бре, ой ви вази, върли хайдути,
вчера съм дошла, нищо не зная,
нищо не зная, како да кажа,
какото зная, него ще кажа -
свекър ми има сребърно рало,
сребърно рало, златна копраля.
И още има сребърна кола,
я свекърва ми - сребърна хурка,
сребърна хурка - златно вретено,
сребърно блюдо, златна огрибка.
Етървите ми - сребърни хурки,
сребърни хурки - златни повески,
сребърни хурки - златни вретена.
Деверите ми - сребърни пушки,
сребърни пушки - златни харбии,
а пък на мене свекър ми даде,
свекър ми даде рубиницата,
рубиницата, огърлицата,
а пък аз имам сребърна люлка.
и в люлчицата - златна рожбица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.