* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

- Мори Стойно, тенка Стойно!
Дали си чула, разбрала,
оти дошле арамии,
арамии во селото?
Секой дочу, секой разбра,
'си те чуха, разбегаха,
тенка Стойна на йе чула,
ни разбрала, ни бегала.
В къщи Стойна 'леп си пече,
та дойдоха арамите,
арамите, кеседжите
голи, боси како оси,
гладни, жеедни како псета.
Та фатиха тенка Стойна,
те фатиха, те питаха:
- Мори Стойно, тенка Стойно!
Кажи, Стойно, иманьето
свекрово, свекървино!
Она веле и говоре:
- Арамии, мили бракя!
Яс скоро сум дойдена,
та не си знам иманьето
свекрово, свекървино.
Тогай велят арамите:
- Мори Стойно, тенка Стойно!
Лели си скоро дойдена,
чи йе оно мъшко дете,
що си спие в колебката?
Тогай веле тенка Стойна:
- Арамии, мили бракя!
Това ми йе ятарвино,
ятарвино, деверово.
Бог да биет арамии,
що фатиха да те мъчат.
Та огоре'а, тенка Стойно,
огоре'а пиростиа,
я кладе'а на шията,
та узе'а горен вършник,
ти кладе'а на главата,
ем те мъчат, ем те питат:
- Кажи, Стойно, иманьето!
Та се уме тенка Стойна,
та се уме, та се чуде,
судни мъки не се търпат,
не се търпат, не се траят.
Тогай веле и говоре:
- Арамии, мили бракя!
Ке ви кажам иманьето
свекрово свекървино,
грошевите в кошовите,
бешлиците в шиниците,
двояците в бардаците,
дребни аспри в кесината.
Ти собра'а, тенка Стойно,
ти собра'а иманьето,
те накараха да навалиш,
да навалиш силен огин,
да испечиш мъшко дете,
те накараха да го ядиш.
Ка г' изеде, тенка Стойно,
най-после и теб' заклаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.