* * *

Песни за Индже войвода

Турците байрам правили,
българки жътва жънеха.
Всичките женат и мълчат,
а Бойка, клето сираче,
най-напред снопа вързала,
вързала и изправила,
викнала, та запяла:
- Боже ле, мили господи,
няма ли да дойде някого,
да дойде, да ни отърве
от това робство проклето?
Индже в падина лежеше
и си песента слушаше.
Хладни го тръпки побиха.
Той на дружина думаше:
- Коя е тази девойка,
де жъне и песен пее?
Стоян ми, млад байрактарин,
той на Инджето думаше:
- Това е Бойка сираче,
на Илю баш комитата,
дето го турци убиха,
него и жена му.
Индже на Стоян думаше:
- Я земи шепа жълтици,
та при жътварки да идеш,
песента да им заплатиш -
на всички равно да платиш,
на Бойка двойно и тройно,
двойно и тройно да дадеш.
И Стоян стана, отиде,
той им парите раздаде.
Отгоре турчин идеше,
на сиво конче качено.
Че стана баба Петкана,
откачи торба от крушка,
торбата с патеричката,
та ги на Стоян подаде:
- Вземи, Стояне, торбата
и се на куцо направи.
Като турчин пристигне,
аз ще му давам джуапа.
Като е турчин пристигнал,
той ги ядно попита:
- Кой беше тоя гяурин,
дето надолу отива?
Баба Петкана говори:
- Това е, аго, това е
едно ми куцо козарче,
дето козите загубил,
та ходи да ги търси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010