|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за Индже войвода
Индже под байрак седеше,
Гочо на колене даржеше,
а чи си Гоча милваше
и подребно го питаше:
- Гочю ле, ти Жеравненче,
Гочю ле, малко момче,
кажи ми, Гочю, кажи ми,
и за нищо ме не лъжи!
На Котел, като си ходил,
повниш ли какво си видял?
Хайде ни, Гочю, заведи,
през Котел ни преведи;
котлени са повече овчери,
ала са сичките боляри,
в Котел ще да намерим
много имане да зъмним.
Кажи ни, Гочю, да знаем,
в Котел отде ще влезем?
Гочю Инджето разказва:
- В Котел са отнийде не влазя,
Котел е с дувар заграден,
и се с табии обиколен.
Вред са табиите на гъсто,
откъм изворът нарядко;
дето са табиите нарядко,
там са митризите нагъсто.
В Котел са мъжки опитни,
синките са сърмени;
цяла нощ по табиите пазят,
цяла нощ пеят и играят,
на сяка табия по гайда,
по гайда и по цигулка,
на сяка табия имало
и по бъчва с вино,
на Гранчаровата табия,
казват, че имало на нея
две гайди и два тъпани
и вино със две бъчви.
Инджето, като разумя,
че не може да мине,
на Котел да си нападне,
той ми си хабер проводи,
котлени да му приготвят,
по-скоро да му проводят
за триста кърджалии
и за петстотин делибашии
дрехи да са облекат,
и добре да са постегнат;
сто кесии кара грошове,
и десет моми хубави,
двайсет коля ечемик
и трийсет торби с ориз.
А котлени му отговорили:
- Дарба сме ти приготвили
от четири драма барут
и шест драма куршум.
А Кара Танас му отвяща:
- Индже ле, делибашия,
аз имам дълго шишане,
със него ща та подаря,
ако да додиш при мене;
ако ли не додиш при мен,
то жив щe тe одера.
Котел, изп. от Неша, сестра на Г. С. Раковски (Славянско братство,
год. І, 1878, кн. 3, с. 29; =Петров, М. Народни песни за Индже войвода. С., 2006,
№ 132).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|