|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за Индже войвода
Седнал беше баша Марко
със негова си мила стара майка,
ручок да си руча.
Като ручал, под мустак се смее.
Попита го старата му майка:
- Ой ти тебе, юнак сине мой,
защо ручок ручиш,
под мустак се смееш,
де ли се смееш на мойта старост?
Отговаря баша Марко:
- Не смея се, мамо, на твоята старост,
твоята старост, мамо, Божа подарена.
Както ручах на акъл ми дойде,
че си имам една сестра Мона,
тя седеше вънка на калдаръма,
обличаше гюлете позлатено.
Отде я съгледа Индже войвода,
той я хвана, мамо, за дясната ръка,
па я метна, мамо, на конче зад него си
и от тогаз стана девет ми години.
Хабер е пратила, момче е родила,
мене кани, мамо, дете да й кръстя,
тебе кани, мамо, дете да й бабиш.
Кнежа, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|