* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
жално и милно плачеше
и си гората питаше:
- Горо ле, горо зелена,
като си горо зелена
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена.
Вижда ли, горо, вижда ли
Кара Танаса войвода
отбор юнаци да води
и мойто братче Иванчо.
Птичка от гора изпищя
и си на Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
като си мома хубава,
защо си толкоз глупава.
Ако би гората думала
не би я секли дървари,
не би я пасли стадата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010