* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше, Янке ле, мари хубава,
с крушово листо свиреше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти ле, вода студена,
горо ле, ми няли видя,
Кара Танас войвода,
и мойто братле да карат,
моето братле Иванчо?
Пиле от дърво изпищя,
и си на Янка думаше:
- Янке ле, мари хубава,
кат си толкова хубава,
що си толкова глупава -
гората уши има ли,
гората очи има ли?
Ако би гора думала,
не би хайдути скривала,
не би я секли дървари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.