|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше,
като свиреше, думаше:
- Горо льо, горо зелена,
и ти, водице студена,
вижда ли, горо, хайдути,
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
и мойто братче Иванчо?
Гора ми дума ни дума,
гора ми дума продума:
- Енке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да би думала гората,
ни би я секли дървари,
ни би я гризли козари!
Войнягово, Карловско; великденска (СбНУ 46, № 27 - "Янка
и гора").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|