* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше
и с крушово листо свиреше,
и на гората думаше:
- Горе ле, горо зелена,
развей си клони широки
из долините дълбоки,
дано ме нейде дочуе
мойто братче млад Стоян.
Той е в гора хайдутин
със седемдесет юнака.
Стоян в гора седеше
с неговата верна дружина
и на дружина думаше:
- Дружина, верна, сговорна,
нещо ми се глас иззачува
из тая гора зелена,
да не е мойта сестричка?
- Язе съм, братко, язе съм,
я ела, байно, при мене
със тебе да се видиме.
Стоян си стана, отиде
и си на Янка думаше:
- Сестро Янке ле, Янке ле,
я на ти, сестро, я на ти,
таз кола тежко имане,
на мама да я занесеш
и па на мама да кажеш,
за мене да не жали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010