* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и тизе, водо студена.
Виде ли, горо, хайдуци
и мойто братче там беше,
и мойто братче Иванчо?
Пиленце й се из усое обади:
- Янке ле, булко хубава,
защо си толкова глупава,
ако би гора думала,
не би я секле дърваре,
не би я пасле овчаре.
Вчера през тука минаха
Атанас млада войвода
с негова верна дружина
и твойто братче там беше,
право си в Сливен стигнаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010