* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
вижда ли, горо, хайдути,
из тебе, горо, да ходят,
отбор юнаци да водят -
Кара Атанас войвода,
Иванчо байрактарина?
Птичка изпищя в усои:
- Еленке, ле булка хубава!
Защо си толкоз хубава,
като си толкоз глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли ювчери,
не би тя крила хайдути.
Дорде си птичка изпищя,
ето че иде дружина,
Кара Танас я водеше,
Иванчо байряк носеше.
Дълги ми пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и двойки пъстри пищови -
не можеш да ги познаеш
кой им бе юнак войвода,
кой им бе байрактарина?
Янка си отри сълзите
и пак се изясно провикна:
- Горо льо, горо зелена,
изкарай клони високи,
и развий листи широки,
изправи сенки дебели,
аз имам братец хайдутин -
Кара Атанас войвода
и Иванчо байрактарина,
из тебе горо да ходят,
отбор юнаци да водят,
да колят паши, душмани
и цариградски султани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.