* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше
през гора, през горолева.
С крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти вода студена,
виждаш ли горо, чуваш ли
през теб хайдути да минат.
Зелен байрак да носят
и моето братче да водят,
моето братче Иванчо,
Иванчо мило братченце.
Птичка през гора, хвъркаше,
хвъркаше и си църкаше
и си на Янка думаше:
- Янке ле, мома хубава,
много си Яняке, хубава,
ала си, Янке, глупава.
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
ако би вода чувала,
не би я пили волове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.